Трудно ми е да повярвам как с теб за 120 дни изпитах повече прекрасни емоции от години насам и как ме караш да се чувствам като най-специалния човек на Земята. Никога досега не съм изпитвал такава любов каквато получавам от теб и изпитвам към теб, за това ще ти остана завинаги благодарен. Знам че съм труден за обичане и оценявам, че даваш всичко от себе си, за да го правиш да изглежда толкова лесно и просто.
Оценявам подкрепата, когато постигам нещо дори в моите очи то да е незначително и най-вече оценявам, че ми се смееш на дебилските шеги колкото и прости да са те и че все още не си ме спукала от бой заради някои от тях. Радвам се на това как грееш и не мога да ти опиша чувството когато те видя усмихната и че имам късмета да виждам тази усмивка почти всеки ден.
Виждам усилията ти и знам, че на моменти ти е много трудно и се оплиташ в мислите си и ти обещавам че винаги, ще съм насреща и ще приемам твоите проблеми като мой и знам, че когато сме заедно няма да има проблем, който да не можем да решим.
До преди да те срещна никога не съм се замислял че думата "завинаги" може да звучи толкова привлекателно, но истински се надявам да дотикаме до там заедно дотогава обещавам да продължавам да те обичам, да те подкрепям и да те дразня точно толкова, че да не ти е скучно. Обичам те повече, отколкото мога да ти опиша, и макар че понякога съм абсолютен идиот, поне съм твоят идиот.
И ако трябва да избирам отново с кого да прекарам тези 120 дни, следващите 120 и всички останали, пак бих избрал теб, без дори да се замисля.